Беше по-различен от своите братя. Кой го беше накарал да се мисли за човек, не се знае. Може би, някой добър гост или жител на града го беше погалил, когато се е родил или нахранил. Може би, самият Бог ни го е пратил за пример. Ние не знаем. Той посреща или изпраща всеки, който е дошъл на гости в Златоград. Има си своя система да разпознава местните. Ако тръгнете след него, ще ви разведе до всички обекти в стария град и ще ви изчака. Не, не! Той не е просяк. Често съпровожда туристите и по екопътеките. Ако не е желан спътник ще ви следва отдалече. Не се сърди, не капризничи. Някои го наричат екскурзовод. Други с други имена. За мен, той е олицетворение на добрината. Още когато се е помислил за човек, той е решил, че човек, това значи – добрина. И е взел само най-доброто. Един ден, в града се появи бяло куче. Забелязах го, защото го виждах за първи път, не умееше да се пази от колите. Някой добър човек го беше изхвърлил от дома си. Или друг добър човек го беше докарал тук. Белият не се ориентираше добре. Мислех, че не вижда с едното око. Мислех, че друг, може би, понякога добър човек му е попречил да вижда нормално. Стана ми гадно, но добрите хора не бива да изпадат в ярост. А, както се сещате и аз съм добър човек. Гледах белия как се опитва да се сприятели с по-тъмните си себеподобни, но ниският ръст, цвета на козината му или странните му очи ги караха да го отблъскват. Беше ме жал за този гладен самотник, но какво може да направи един добър човек в тази ситуация? Най-много да му подхвърли коричка хляб. Един ден забравих за него. А забравиш ли за нещо, то е защото не го виждаш. Очи, които не се виждат се забравят. Ще призная, че един път се сетих, все пак, то имаше най-странните очи, които може да се видят. Помислих, че добрият негов стопанин си го е намерил. А преди това дълго го е търсил. Какви ли мисли не преминават, когато добрите хора искат да успокоят добрата си съвест. Хубаво е тук. Има планина, река, гори. Слизахме от планината и пътят ни минаваше през Стария град. Екскурзоводът лежеше пред входа на старото кафене и очакваше автобусите с хора. С добри хора. До него махаше с опашка Белия. Той си беше намерил приятел. От месец били неразделни. Истински приятели. Дали, защото бяхме дълго в гората и нещо в нас се беше променило от дългото ходене сред природата, но той не ни позна. Реши, че сме туристи и тръгна след нас, а пред него подскачаше Белия. Екскурзоводът не го изпускаше от очи. Разбрах, че ако някой иска да се доближи до приятеля му, дори ръмжи. Не знам, какво са си казали, когато са се срещнали за първи път. Не знам и какво Екскурзоводът беше видял в очите му. Дали го пазеше от неговия стопанин – добър човек, който не го беше търсил и затова не го беше и намерил, ние не знаем. Ние не знаем много неща, но едно е ясно. Няма как да намерим нещо, което не търсим. А вие, ако ги срещнете, нахранете ги. Те си мислят, че са хора. Добри хора.
20170403_140631

  1. Знаех сш че не съм само аз ш приятелите ми, които мислим че.това е най доброто и готино куче в града, даже го наричаме Happy Dog (щастливото куче) просто когато го видиш, ти излиза усмивка на лицето, стряхотно куче!

Leave a Reply Отказ