Промоции на хотелите в Алексанруполис – Гърция
Прочутият фар в Александруполис
Пристанището на Александуполис
Плажовете на Александруполис
Дедеагач] или Александруполис е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция. Градът е разположен на северния бряг на Бяло море на няколко километра западно от устието на река Марица (Еврос) в подножието на ниската планина Овчарица (Цопан). Наброява 55 000 жители.
Дедеагач е сравнително нов град с кратка история. През 1847 година на мястото на града е съществувало кафене и караулен пост против контрабандисти След 1850 година рибари от околни села се събират на това място и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в свободен превод от турски означава „старо дърво“ или „дърво на отшелник“. Според една версия името произхожда от вековния дъб, под сянката на който е живеел и/или се е намирал гробът на турския отшелник на име Деде, а според друга в тази местност е имало много дървета по крайбрежието.
През 1870 година започва строежът на железопътна линия, свързваща пристанището Дедеагач с Одрин, а по-късно със Солун и с Цариград. Железницата дава силен тласък за развитието на града. В 1877 година в града влизат руски войски през Руско-турската войнаи остават до края на мандата си по Берлинския конгрес. Тогава от руски инженери е изработен благоустройствения план на града. C него е развита мрежата от характерните прави широки булеварди ориентирани перпендикулярно на морския бряг на която града се радва днес. С участие на руски инженери е построен и прочутият Фар на Дедеагач.. В 1897 г. е посрещнат прочутият Ориент експрес идващ от Солун и заминаващ към Одрин.
В 1900 година според Анастас Разбойников Дедеагач има 5400 жители в 555 гръцки къщи, 320 – турски, 45 – български, 60 – арменски, 30 – еврейски, 30 – цигански, 30 – други и 15 – влашки.
В 1888 година под натиск от местните българи в Дедеагач е открито архиерейско наместничество на Българската екзархия, като за пръв наместник е назначен Никола Шкутов, сменен в 1893 година от Дойчин Запрев, а по-късно от архимандрит Дионисий.
В 1897 година по време на Гръцко-турската войнаОсманската империя и България се споразумяват за откриване на търговско представителство, като първият представител е Иван Хаджидимитров, заменен скоро от секретаря Дико Йовев като временно-управляващ. В 1901 година обаче агентството е закрито.
В 1892 година при наместничеството на отец Запрев в града е открита българската църква „Св. св. Кирил и Методий“, като особена заслуга за това имат братя Васил и Райчо Ковачеви от Райково, търговци на шаяци и гайтани, Петко Бобев и Браян Калоянов от Доганхисар, които са членове на българската църковна община в града. Българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес гръцка св. Елефтериос, е в градината при кръстовището на ул. Ипсиланти (Υψηλάντου) и ул. Проусис (Προύσης)
В Дедеагач през учебната 1905 – 1906 г. работят три български училища – две основни и едно трикласно „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1909 година е избран първият български кмет на Дедеагач – Никола Табаков.