България е една от най-богатите на злато територии. Особено голям брой златоносни реки има в Източните Родопи и по течението и притоците на р. Арда. За територията на Златоград, златоносни са всички западни притоци на р. Голяма и р. Върбица. Според екип от Софийския Университет, изследвал геоложките особености на района,  в къщите на Златоград има вградено много злато. Златни следи има открити и в горното течение на р. Доленска. Промиването на злато е хоби и не е забранено от закона, когато не се използват машини. Златотърсачите правят предварителна подготовка и проучване на местата, където има голяма вероятност от наличието на самородно злато. Един от най-важните критерий е наличието на стари рудници от времето на Траките. Траките са ценели златото и са умеели да го обработват до съвършенство. Съчетанието между тракийски рудник и преминаваща река е идеално за примиване на златинки. Има слуачи на открити големи късове самородно злато, но тези слуачи са много рядко срещани. Търсените белези за евентуално наличие на злато в реките са – големи завои (меандри), вземане на проби под големи камъни, в коренища край речното корито или по протежението на притоците.

За да промива човек злато, чудесна работа ще му  свършат пособия като леген и лопата. Има също специални дървени корита, както  и по-съвременна техника, но тогава  са нужни повече средства.  Най-сладкият момент е, когато се стигне до почистването на благородния материал. Има и други приятни моменти – въпреки че нямат официално регистрирано сдружение, често запалените златотърсачи си организират сбирки край реката или на чашка в някоя местна кръчма.

А ето и картата на съкровищата в България.

За да има злато в една река критерийте са няколко.Или в района да има така наречените Коренни находища,или стари наносни конгломерати по склоновете на близките до реката байри,което бива сваляно от зимно пролетните снеготопения,проливни дъждове,и силни ветрове във околните дерета,които на свои ред чрез водата го събарят в речното корито!

Един от основните признаци е Магнетита.
Магнетита е феримагнитен минерал и е един от оксидите на желязото.Тои притежава най силните магнитни своиства от всички естественно срещани минерали на планетата.
Начините му за откриване е чрез магнит.Достатъчно е да носите във вас достатъчно силен магнит,и на всяко усъмнило ви място да прекарате магнита във наноса поне на минимум 20 см в дълбочина и да установите наличието му!Ако има магнетит,то веднага ще залепне за магнетита.Колкото е повече магненита по магнита,толкова шанса да има злато е по голям.
Втория по важност признак е Кварца!
Кварца е скалообразуващ минерал със различни цветове според наличието на метал в него. Лилав -аметист Жълт-цитрин Опушен кварц Млечен кварц и др.Кварца е също много важен критерий за златоносност в дадена река.Спътник на златото,и често пъти със съдържание в самия него.
Следващия по важност критерий са речните камъни!

При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранджеви-жълти петна по тази част на речните камъни, която лежи във наноса! Често пъти петната  са черно-кафеви до ръждиви.Това е един от най сигурните признаци за наличие на злато в даден расип. И колкото повече такива камъни има в района толкова по силна е златоносноста! Обикновенно повечето петна са по едрите кварцови камъни. Достатъчно е просто да ги подритвате да се обръщат и да гледате.Има или няма петна по него!

Друг един важен критерии е Полския Хвощ!
Полския хвощ е водолюбиво растение,което се среща около естественните водоеми.Достига до 60 см височина .Нямам логично обяснение на този феномен, но там където има полски хвощ винаги в близост до него,а понякога и в самите му корени излизат златинки.Колкото по голямо е наличието на полски хвощ в дадена река или дере,толкова по голяма е златоносноста в района поне на едно 80%.. Обикновенно при силна златоносност в даден разсип, над него има туфи от по 50-100 растения на гъсто едно до друго.А понякога и целите брегове на реката/дерето са обрасли със това златопоказващо растение!

Това са основните четири критерия за съдържание на злато в дадена река/дере,като поотделно не са гаранция за златоносност.

Ето и списък със златоносни реки и тракийски рудници в Родопите:

Родопите

р. Марица – горното течение до гара Белово, р. Вакарелска, р. Стара река, р. Крива река, р. Адгница

гр. Костенец – с. Сестримо и с. Бельово

гр. Долна Баня /с. Баня/ (Пазарджишко) – м. Прекоп, р. Крива, р. Ошляк

гр. Белово – р. Вакарелска, р. Стара, р. Крива, р. Адгница

гр. Пазарджик – околностите

с. Сестримо (Пазарджишко) – м. Прекоп, р. Крива река, р. Ошляк

с. Габровница (Пазарджишко) – околностите

с. Голямо Белово (Пазарджишко) – околностите

с. Сърница (Пазарджишко) – околностите

с. Синитово (Пазарджишко) – околностите

с. Момина Клисура (Пазарджишко) – околностите

с. Огняново (Пазарджишко) – м. Бесапара

с. Капитан Димитриево (Пазарджишко) – м. Копаните могили, м. Перперек

с. Бяга (Пазарджишко) – околностите

гр. Пещера – района към Брацигово

р. Въча – р Караджадере, р. Кричим, р. Широколъшка, р. Девинска, р. Гашня

с. Брезе (Девинско) – околостите

с. Селча (Девинско) – околностите

с. Михалково (Девинско) – вр. Персенк, м. Татардере

с. Лесково (Девинско) – м. Малката поляна, м. Голямата поляна, вр. Сърнево, вр. Димчовица, м. Тъмницата, м. Фурната, м. Дрен дол, м. Берковица, м. Равница, м. Сребърница, м. Коюмджи дере, м. Борово

руден район Лесково-Селча-Михалково – н. Рангелите, н. Нивището, н. Фурната, н. Голяма поляна, н. Сърнево, н. Шинка, н. Димчевица, вр. Угарница, м. Карталията, м. Малката поляна, м. Старата граница, м. Тъмницата, м. Фурната, м. Дрендол, м. Берковица, м. Равница, м. Сребърница, м. Куюмджийското дере, м. Деве баир, вр. Персенк, м. Борово

с. Върбово (Смолянско) – м. Калевище

с. Павелско (Смолянско) – мина Цар Асен, м. Стоките, м. Дупките, м. Стокенските ливади, м. Габрово

Маданско рудно поле – н. Страшимир – м. Градището, м. Свети Георги, м. Надежда, н. Сполука, н. Бориева, н. Гюдюрска, н.Шаренка – м. Марите, н. Пшеничище, н. Конски дол, н. Петровица, н. Крушев дол, н. Върба – вр. Кючкая, н. Шадийца, н. Борски дол, н. Рибница, н. Ровино, н. Старцево – м. Омарево, м. Рупището, н. Мързян, н. Рачишко дере – западно от с. Трън, н. Барска падина – м. Горен Барам

с. Страшимир (Златоградско) – м. Кел мара, м. Маденя, м. Рупите, н. Страшимир

гр. Батак – м. Беглика, м. Доспатски ханове

Давидковско рудно поле – н. Ряка, н. Подвис, н. Меча дупка, н. Купена, н. Кръстатица

Лъкинско рудно поле – н. Говедарника, н. Септември /Кенандере/, н. Джурково, н. Чертока, н. Брайковица, н. Балкан махала – м. Горанска падина, м. Пилево, м. Белица, н. Борово, н. Карачелебийца – южно от Чеперале, н. Персенк (Цар Асен)

с. Белица (Асеновградско) – мина Сребрица

с. Горнослав (Асеновградско) – околностите

с. Долнослав (Асеновградско) – р. Луда Яна

с. Златитрап (Пловдивско) – околностите

с. Храбрино (Пловдивско) – м. Алтън дере, р. Първенецка

гр. Първомай – р. Избеглий, р. Язла, р. Марица

с. Клокотница (Хасковско) – околностите

с. Добрич /с. Кюреджи/ (Хасковско) – околностите

с. Крепост (Хасковско) – околностите

с. Орлово (Хасковско) – околностите

с. Караманци /с. Улу дре/ (Хасковско) – околностите

с. Душка (Хасковско) – околностите

с. Спахиево /с. Сейменлии/ (Хасковско) – м. Чала, м. Каин бунар, м. Иредже дере, м. Пехливан кър, м. Екюзията, мах. Чала, н. Чала, н. Сърница

с Бей гюню (Хасковско) – околностите

с. Кучи баши (Хасковско) – околностите

с. Вълче поле (Хасковско) – околностите

с. Тънково /Инджекьой/ (Хасковско) – р. Миладиновска

Симеоновградско – всички десни притоци на р. Марица

гр. Симеоновград – м. Злати дол, р. Раздол

гр. Харманли – р. Домуз дере, р. Улу дере и притоците и, р. Урул дере, р. Кифали, р. Голема

с. Белица (Харманлийско) – мах. Лозен, м. Попови рупи, м. Ермички дупки, р. Маден, м. Белия сипей

с. Шикръ овасъ (Харманлийско) – околностите

р. Арда и р. Бяла река – р. Егри дере, р. Ерма, р. Върбица, р. Крумовица, р. Сив кладенец, р. Бяла

с. Комунига (Кърджалийско) – мах. Йенидже

с. Бял извор (Кърджалийско) – околностите

с. Повиен /с. Мандъргач/ (Кърджалийско) – околностите

с. Генерал Гешево /с. Гюлджук/ (Кърджалийско) – р. Върбица

с. Дрангово /с. Ип дереси/ (Кърджалийско) – околностите

с. Сувурджик (Кърджалийско) – околностите

с. Саръмашак (Кърджалийско) – околностите

с. Завоя /с. Йениджекьой/ (Кърджалийско) – р. Върбица

гр. Кърджали – р. Арда

с. Горна крепост (Кърджалийско) – мина Перперек, р. Перперек

с. Висока поляна /с.Яйлъджик/ (Кърджалийско) – околностите

с. Сърнак (Кърджалийско) – околностите

с. Тинтява (Кърджалийско) – околностите

с. Черничено (Кърджалийско) – м. Чаирско дере

с. Орешари (Кърджалийско) – околностите

с. Горно поле /с. Турско поле/ (Кърджалийско) – р. Арда

с. Долноселци (Кърджалийско) – околностите

с. Ламбух (Кърджалийско) – околностите

гр. Джебел – околностите

с. Обичник (Момчилградско) – околностите

гр. Крумовград – м. Ада тепе

с. Седефче (Крумовградско) – мах. Рударка, м. Маданлар тепеси

Маджаровско рудно поле – м. Старо село, р.Арда

гр. Маджарово – м. Гюрген, н. Маджарово

Звезделсо рудно поле – н. Звездел – м. Мадандере, н. Галенит, н. Пчелояд, р. Габрово

гр. Ивайловград – р. Луда Яна

Ивайловградско – р. Луда Яна и притоците

с. Камилски дол (Ивайловградско) – м. Караиваница, м. Гръцки бунар, м. Хрий дере, м. Наредените камъни, вр. Сребърница, н. Камилски дол

с. Попско (Ивайловградско) – м. Мадем дере, м. Черковна могила, м. Пъндаджик кузу, м. Кетенлик, н. Попско

с. Розино (Ивайловградско) – р. Бяла река

с. Пелевун (Ивайловградско) – околностите

с. Ленско (Ивайловградско) – околностите

с. Костилково /с. Чекирдекльо) (Ивайловградско) – м. Михал тепе

с. Мандрица (Ивайловградско) – околностите

гр. Димотика (Турция) – околностите

 

Leave a Reply