От Златоград на плаж в Гърция
За местното златоградско население, пътят за Гърция през пункт Златоград не е нищо особено. По-различно стои въпросът за шофьори, които нямат опит в преминаването на тесни участъци с много завои. Споменатият участък е ококоло 7км., пеш, както се казва се преминава, а когато скоростта е 30км/ч има време дори и за разглеждане на пейзажа. А пейзажът си заслужава. Още след преминаването на граничния пункт, вляво има отбивка. През лятото, в тази отбивка спират румънски автомобили, които изчакват своите приятели, тръгнали по същия маршрут. Това е най-приятната спирка по пътя, все още пътниците, които страдат от морска болест не повръщат, а гледката е магическа. Виждат се далечните гънки на Родопа планина, селцата и махаличките в подножието.
Първото селце, през което се преминава е едно от Терме-тата. Има 3 села Термес. Долно, Средно и Горно. Ако, след като стигнете в точката, която ви упътва към Ксанти и завиете налява, а не надясно, ще идете в Термес с минералните извори, басейни и чешми. Ние сме се упътили към плажа, затова завиваме внимателно надясно. Преминаваме през първото село почти през двора на едно кафене. На сантиметри от колите има маси и пиещи местни мъже кафе. Ако спрете в едно от тези селца, ще разберете, че местните говорят диалектен български. Те са добри хора, живеят според старите обичаи и традиции. Дългите години на изолация са ги превърнали в живото минало на Родопите. Не рядко, може да се видят срещи на млади момичета и момчета по чешмите наоколо. Основното превозно средство в района е мотоциклета. Често, цялото семейство се вози на един мотор. Виждали сме и баба с ATV, която ползва модерното превозно средство, за да иде до нивата. Все още, в този район отглеждат тютюн. Преминаваме през селото и се отправяме към Ехинос. Пътят отново има завои, но е по-широк и завоите не са един след друг. В Ехинос може да спрем за почивка на зиданата чешма в края на селото. Следващата спирка е Сминти. Сминти е своеобразен търговски център за района. Покрай пътя, във всяка къща има магазин. Някъде към средата на селото, вдясно има аптека. Купуваме си гръцки Нурофен и парацетамол, който тук наричат Депон. Излиза по-евтино, а и качеството е хубаво. По-нататък има два големи магазина. Вероятно се конкурират, защото понякога в единия зехтинът е по-изгоден, понякога в другия. Същото се отнася и за другите стоки. От този вляво, задължително купуваме домашни наденици. Правят ги собствениците на магазина и са от чисто месо (естествено, без свинско). Всички в селото говорят български. До голямият магазин вляво има магазинче за сладкиши, гевреци, сандвичи. Продавачката е мило момиче, което винаги добавя нещо и от нея. Купуваме варени гевреци, гевреци със сусам и няколко вида сладкиши и потегляме. След около 20 минути, наближаваме Ксанти. Тук, задължителна спирка за почивка е на паркинга вляво. Широк, голям паркинг с изглед, пред който се разкрива целия град и морската ивица. Отсреща има заведение – ресторант. В двора на това заведение има амфитеатър, където през лятото се изнасят постановки. Качваме се по колите, след като сме изяли вкусните гевреци и продължаваме през града. Уличките са тесни, често има паркирали на самите кръстовища, но никой не се ядосва от това, нито крещи от прозореца. За саморазправа и дума не може да става. Съобразяваме се с всички, които са паркирали дори в кръговото и излизаме на пътя за Порто Лагос, като целта ни е плажът на Миродато. Плажът ще изчака, защото спираме в Търговския център на изхода на Ксанти. Отбиваме вляво (като се оглеждаме, защото няма специална отбивка) и влизаме в паркинга. Нямаме време да влизаме в хипер-маркета, само проверяваме дали има промоции в магазина на Nikе. В Гърция правят хубави промоции и маратонки, които тук струват 120-150лв., там могат да се купят за 50-60лв. Днес няма промоции, затова бързо се качваме в колите. Има отбивка на главния път и табела, която ни сочи верния път към Миродато. Преминаваме селцето, а покрай пътя има само ниви с някакви насаждения. Нищо не показва, че наближава плаж, с хубава музика, приятно фрапе и кристално-чиста вода. Ако човек отива за първи път, ще си помисли, че е объркал пътя. Няма високи хотели, няма сергии, само пръскачаки, които поливат нивите и тук-там някой трактор. Ако е преди обяд, на път за плажа може да видим само български коли. Гърците обичат да ходят на плаж следобяд. Паркираме и натоварени с чантите с плажни принадлежности избираме, кое кафе на плажа да посетим. Свободната зона е безкрайна, ако човек си носи чадър, храна и кафенце, може да се настани където иска. В заведенията не е разрешено да се внася храна. Застиламе шезлонгите с хавлиите и се радваме на късмета си, че живеем точно в този, най-южен от всички градове в България златен град, който широко отвори за всички нас вратата към Беломорието.