
Ежегодно, през месец септември, в Златоград се отбелязват, с многодневна програма, дните, посветени на легендарния Делю войвода. Преоблечени като занаятчии, търговци и абаджии, фотографи и просто като купувачи и зевзеци, организатори и граждани пресъздадоха истинска атмосфера на един пазарен ден от IXX век.
Края на м.Септември(около 22.09) – Делюви празници. У човек е заложена потребността да се нуждае от герои, от хора, които с делата си показват вярната посока. Такъв пример за всички нас, е Делю хайдутин, завещал ни да носим в сърцата си онази сила и всеотдайност, която ни прави свободни и ни съхранява като българи!

Неговото Свободолюбие, Гордост и Достойнство олицетворяват духа на родопчани, а песента му се превръща в послание на човешката цивилизация към непознатите светове. Защото българските песни са наситени с много чувства, емоции и енергия, която завладява всеки, който ги чуе!
„Делю войвода е златоградският символ на всеотдайност, достойнство и свободолюбие, пример за сила и чест”.
Местни самодейци и популярни певци забавляват жителите и гостите на Златоград всяка година. Много гости и туристи посетили Златоград по време на Делювите празници и остават впечатлени от ревностната почит на златоградчани към традицията, доказана с възстановката „Един пазарен ден в стария Златоград”.
По време на Делювите празници се провеждат и много спортни игри. Провежда се баскетболния турнир за „Купата на Делю войвода”. По случай Деня на независимостта пред паметниците в централната градска част на Златоград се полагат венци и цветя, в знак на почит към всички герои, жертвали се за по-доброто бъдеще и за съхраняване на българщината. Много златоградчани са били част от това велико дело, дали са живота си за постигането на националната независимост.
Тържественото шествие се предвожда от оркестър и мажоретен състав.



Преданията разказват, че един от най-прочутите и легендарни родопски хайдути е Делю войвода.
Произхождал от крайно бедно семейство, занимаващо се с абаджийство, гайтанджийство и бояджийство. Усвоил занаята още в детските и юношеските години, той скитал от град на град, от село на село, за да търси работа и припечелва коравия залък хляб за себе си и за възрастните си родители.
Преданията и легендите определят Делю като голям юнак – буен и непокорен по характер, но изключително честен, непримирим, трудолюбив и издръжлив. Много млад бил, но разбирал, виждал откъде идва злото. Начело на своята вярна дружина, Делю се появява винаги там, където българи и сиромаси трябвало да бъдат защитени от насилията на поробителите.
Постепенно самият той се превърнал в легенда, станал опора за поробени и угнетени, страшилище за злосторници и безчинници. За него признателното население е изпяло едни от най-хубавите си песни, създало и предало на следовниците много предания и легенди.
Според тях Делю бил бърз и лек като птица, със сила необикновена, куршум не го хващало. Успели да го убият чрез измама, като взели негова сребърна монета, от която отлели куршум.
Именно този куршум го настигнал и сложил край на живота му. Убийството станало на Велики петък. Казват, че камъкът, върху който паднал Делю, бил пренесен в двора на църквата „Св. Богородица“.
За повече информация :
Етнографски ареален комплекс-Златоград
Източник на текста на публикацията : http://www.sabori.bg/scene-arts/view.html?oid=8765
