Навигация до връх Света Неделя – Златоград. Според местни историци, върхът „Света Неделя“ е бил удобен за за крепост – за отбрана и сигнализация на далечни разстояния. Палели сигнални огньове, чиято светлина се виждала чак в Беломорието. И днес при ясно време в далечината може да съзрете проблясъка на гръцкото море. Това и обяснява самото построяване на крепостта точно тук. А сега между древните останки ви очакват широко отворените врати на обновения параклис Света Неделя.

Крепостта е служела за отбрана и укритие и по време на османското робство, когато стотици българи търсели закрила от светицата. Каменна плоча, сложена на видно място в параклиса, разказва за Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на глад и жажда. А заповедта била: Бастисайте манастира.Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крак! В един хубав есенен ден на стената излязъл човек – като сянка излязла от гроба. Изтръпнали от страх и ужас, под стената се струпали еничари. Тогава човекът – скелет едвам чуто промълвил: Всички са мъртви и аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят онези, които ще освободят земята ни. Казал това стареца и паднал с отворени очи, сякаш и в смъртта си искал да вижда планината – красива като приказка.

Векове след това вярата в Света Неделя е все така силна. Който и местен да срещнете на върха, ще ви разкаже за тукашния имам Ахмед Куцов, който се споминал преди около десетилетие. Макар и мюсюлманин, дядо Ахмед силно вярвал в светицата, затова живеел в колиба до самия параклис. Когато бил по-млад, се разболял тежко, а лекарите не му давали никаква надежда. Докато една нощ не се пробудил от лек ветрец, който го погалил като нежна девическа длан. Когато отворил очи още сънен старецът зърнал силна светлина през процепите на старата дървена врата. С разтуптяно сърце Ахмед прекрачил прага, а пред него млада и красива стояла Света Неделя. Имамът смирено коленичил пред Светицата, а сълзите кротко се стичали по лицето му. И тогава тя му рекла: Стани човече вече всичко е наред. Вярата ти в мен те спаси. Усмихнала се благо и сетне бавно се изгубила в светлина. От тогава Ахмед живял още 19 години без да боледува, но не минавало и ден без да запали свещичка в храма на светицата и без да твърди, че „мястото не е празно.“ Днес Света Неделя освен, че приютява вярващите и надяващите се на чудо, събира млади и стари – дошли просто да вдишат глътка чистота и спокойствие. Някогашните сламени колиби сега са превърнати в кокетни бунгала. Единственото условие е да оставите всичко така, както сте го намерили – чисто и подредено.

Планинската верига се пресича от Шахинската и Лъджанската река, които се събират при село Мемково и през гара Карлъкьой при залива Боругьол се вливат в Бяло Море. В ясно време от върха по течението на реката, се вижда Бяло море. От нея започва планинската верига Гюмюрджински карлък, чиято най-висока точка е връх Вежката (1500 м надморска височина). На югоизток тя се снишава и образува прохода Маказа, през който минава пътят Гюмюрджина-Момчилград. Подравненото било на връх Св. Неделя е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена.
Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация, дискриминацията.

Източник: http://smolyanpress.net/?page_id=375