Като приказка звучи легендата, според която над Асеновград, в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите, е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива. За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, плячкосани по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят, служителите на боговете от Белинташ закопали тези дарове. Къде точно, никой не знае.

belintash Белинташ
Съществуват и много догадки за това къде са златните съкровища на българските царе след падането на държавата под турско робство. Едно такова съкровище е хазната на цар Шишман. Няма никакви сведения за това къде и как е скрита или плячкосана съкровишницата на тогавашната българска държава. Една стара легенда гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била натоварена на волски каруци и откарана до Черепишките скали и там е била затрупана с големи камъни и скални отломъци.

%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8 Черепишки скали

Преданията разказват, че когато османските орди стигнали до старите римски пътища в Родопите, водачът им видял каменен манастир на високото. Това било върхът на Кръстова гора, където от няколко века монаси славели бога, живеели на пост и молитва, далеч от светската глъч.  Монасите получили знамение за надвисналата опасност и скрили в дебели кожени торби Кръста Христов, потири, ценни предмети, събирани в манастира от векове. На дълбоко и скрито те заровили царски знаци от славните времена на България, писания и хроники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител.
След три дни и три нощи войската на полумесеца минала през манастира. След нея останали побити главите на трийсетте монаси, които не продумали дума, не отронили звук пред ятагана и копието да издадат древните съкровища, кътани през вековете. Голямото имане не било извадено досега, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт. Често умирали и децата им.

Друга легенда мълви, че в района край Симеоновград, под руините на римската крепост  Констанция, на възвишението Хисар подземни тунели опасват крепостта като лабиринт. В тези тайни подземия криели богатството си, заграбено от различни народи последните римски императори. След като варварите нахлули по тези земи, крепостта не устояла и римляните се изтеглили, много от тях били избити и така техните съкровища останали под крепостта.

konstantsia-plan-01 римска крепост  Констанция
Съществуват много легенди за скрити златни съкровища, заровени от римляните. Едно такова място е може би Тополовград, на върха Вишеград или на 2 км. на запад от града, под стените на древната крепост Палеокастро.

Все още не са открити и имането на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и много други.
Интересна е историята на Вълчан войвода и златното му имане, за което и до днес се носят легенди. Първата жена на войводата – Рада, е от село близо до София. Твърди се, че тя му изневерила и Вълчан я убива, за да не издаде къде е имането му, според други е била заклана от иманяри. За втората му жена се знае, че Вълчан войвода й е завещал две тетрадки изписани с тайнопис. Това имане било заровено край село Бов, на север от град София. Източно от селото е връх Яворец. Предание говори, че в скалите имало нишант-ключ. Там Вълчан войвода оставил книга, в която описал къде е скрил парите си из земите на този край.

Не се знае нищо и за ограбеното злато на българския народ от османските поробители, за зверските мъчения на които е било подложено населението на Стара загора за да кажат, къде  са парите им и дали турците при бягството си от България и от руските освободителни войски са отнесли заграбеното злато или са го скрили нейде из българските земи.
Една такава легенда твърди, че Осман паша и неговата войска, които се предали на руските войски, са скрили несметните си богатства, заграбени от поробената България, до река Вит, край Плевен.

Най-големите и значими до момента български златни съкровища тежат общо към 30 килограма. Те обаче са по-ценни от златния резерв на държавата, който е 40 тона. При това тук включваме само находките от Панагюрското съкровище, Варненския некропол, Златната маска на Терес, открита  в могилата „Светицата“, съкровищата от Вълчитрън и находките от Могиланската могила край Враца. В сбора не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, нито пък 400-те златни апликации, в едно от Подбалканските полета (точното място ще бъде оповестено оповестено след края на разкопките), датирани преди 5000 години. На последната изложба в Бон, застраховката на Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Боровското и още от най-известните ни съкровища възлизаше на около 35 милиона лева.

Едно нещо обаче ще ви направи впечатление, когато четете за тези епохални открития – повторението на „предполагаме, че е …“, “неизвестно предназначение“, “неразкрито тракйско писмо“, „датиране с приблизителна точност“ и т.н. Няма да видите чужди екипи и световноизвестни учени или световноизвестни лаборатории, работили по разгадаването на тези загадки. У вас ще остане впечатлението, че българското културно наследство е най-неизучаваното, най-непознаваното и най-малко рекламираното в света! Мистерията на българските съкровища продължава. В едно обаче сме сигурни – в българските земи има още много нови исторически изненади и мистерии, които отново и отново ще захласват и учудват света!

 

www.ydara.com

Leave a Reply